Началото е поставено през 1892 г., когато през месец август в град Пловдив се открива Първото българско земеделско-промишлено изложение. Целта му е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Първото българско изложение се ражда като плод на развитието на стопанството и икономиката на България на онзи етап и има за задача да покаже новите форми на производство в страната, да приближи българските производители и търговци към Европа и света.

Подготвяно с голям ентусиазъм и с помощта на много специалисти, то успява да развие мащаби и да събере участие, които впечатляват: изложението достига обща площ над 90 000 кв. м., общият брой страни-участнички е 24, а за два месеца и половина (толкова е времетраенето му) павилионите му са посетени от 162 000 души. Българските изложители показват успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. В чуждестранните павилиони силно впечатление правят техническите новости - електрически крушки, фонографът на Едисон, оръжието на германската фирма "Круп".

Сърцето на изложбения град тогава било там, където е днес сърцето на град Пловдив - Цар Симеоновата градина.

Следващата по-сериозна стъпка в историята на българското панаирно дело и на Международен панаир-Пловдив се прави през 1933 г. - тогава в Пловдив е организирана Национална стопанска изложба. Изложителите са 424, а посетителите - над 120 000. Това е и първият мострен панаир в Пловдив.

Вторият мострен панаир е през 1934 г. В неговите рамки специално се отбелязва 30-годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40-годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална камара, 100-годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков - Фабрикаджията. С постановление на Министерския съвет от 16.05.1934 г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България. Така той става част от икономическата панорама на страната.

През 1936 г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен. Освен български (над 1000) в панаира взимат участие и 385 чуждестранни фирми. В годините интервалите на провеждане на пловдивските панаири са били различни, но традицията да се показват нови стоки, технологии, да се посредничи успешно в бизнесконтактите се запазва.

Д-р ОБРЕЙКО ОБРЕЙКОВ - ГОЛЯМАТА ЛИЧНОСТ НА ПАНАИРА

Международен панаир - Пловдив има в историята си тази голяма личност така, както всяко новородено има записан в акта си за раждане поне един родител. Д-р Обрейко Обрейков е роден на 7.06.1891 г. в град Пловдив и е потомък на стар възрожденски род. Той завършва с отличие право в Монпелие през 1912 г. и финанси и търговия в Париж през 1919 г. Доктор е на финансовите науки. Просветен, енергичен и волеви стопански деец, д-р Обрейко Обрейков по единодушната воля и избор на своите съмишленици застава начело на Пловдивската търговско-индустриална камара през 1930 г. Голямата му любов към града, в който е роден, и убеден, че каузата, на която най-първо трябва да служи, е да помага за стопанското оживление на България и да работи за укрепването на стопанските субекти в страната, по естествен път го водят до мисълта да продължи делото на организаторите на Първото българско изложение.

Затова, начело на Пловдивската търговско-индустриална камара, д-р Обрейков насочва голяма част от енергията си и към укрепването на Пловдив като панаирен център на България, и към международното признаване на този факт. Приемането на Пловдивския панаир за член на Съюза на международните панаири (UFI) през декември 1936 г. става след убедителната намеса и работа по време на конгреса в Париж на д-р Обрейко Обрейков и тогавашният кмет на град Пловдив Божидар Здравков.

Само две години след международното признание за Пловдивския панаир излизащият тогава вестник "Пловдив" пише: "Панаирът е постижение с извънредно значение за нашия стопански и икономически напредък, което е дело на шепа хора, и дори дело на един честен, искрен и достоен гражданин на Пловдив д-р Обрейко Обрейков". Рядко времето е така бързо и точно в оценките си за значими и стойностни дела. А такава оценка е напълно заслужена и е най-малката почит, която България дължи на основателя и най-ревностния радетел за съвременния Пловдивски панаир.

Днес в модерното Панаирно градче, разположено на левия бряг на река Марица в Пловдив, от признателните потомци е издигнат бюст-паметник на д-р Обрейко Обрейков - голямата личност на Международен панаир - Пловдив.