Христина Колева,
директор  на българския павилион на ЕКСПО 2010:

Китайски ТВ водещ игра български хора в ефир

Американска компания засне филм за нашия павилион на Световното изложение в  Шанхай

Радосвета Бочукова
- Госпожо Колева, от няколко години Вие сте ангажирана с международните участия на панаира и в това си качество бяхте и директор на българския павилион на Световното изложение в Шанхай. Как оценявате участието на България там?

- Българският павилион беше изграден по един много достоен и атрактивен начин. Фактите го потвърждават - през цялото време имаше голям интерес към него от страна на много високопоставени личности. Като започнем от баронеса Катрин Аштън,  върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността, вицепрезидента  Ангел Марин, кметове на много градове, имахме доста посещения от китайски и наши бизнесмени.

Считам, че интересът към България беше наистина голям, защото страната ни беше представена в най-добрата си светлина. Това, което показахме там – това сме ние българите. Красива природа, богата култура, прекрасната архитектура на възрожденските къщи, Стария Пловдив.  Всички тези гледки вървяха непрекъснато и на плазмените екрани, разположени в павилиона ни.

Посетители се редяха на дълги опашки пред българския павилион на Световното изложение

През всичките шест месеца  не секваше потокът от хора. Посетителите  в нашия павилион непрекъснато се снимаха  пред манекените, облечени с национални носии. Също и пред Лютовата къща, която беше акцентът в нашата експозиция. Американска компания дори засне документален филм за нас, който трябваше да бъде излъчен по един от шанхайските телевизионни канали.

Там има и българска секция на агенция „Синхуа”, която прояви голямо внимание към нашия павилион. Тяхната телевизия „CCTV” излъчи също три репортажа за България и за нашия павилион. Водещият на предаването се  снима с наша национална носия, а  танцьорите от ансамбъл „Тракия”, които бяха част от културната програма там, го учеха да играе ръченица и хоро.

Една седмица преди Националния ден на България започнаха да ни обсаждат китайските журналисти и акредитираните представители на световни медии с въпроси за Долината на розите и розовото масло като суровина за парфюмерийната промишленост в цял свят. Питаха ни за българските вина, киселото мляко, богатата българска история, природата, за уникалното  съчетание на море и планина. Всичко това беше акцент в медийното отразяване на нашето присъствие там.

А с многото снимки и рекламни материали, които раздадохме на посетителите, ние им показахме, че  в Европа се намира една страна България, която е достатъчно гостоприемна и може да ги приеме и като туристи, и като инвеститори. И очакваме да има положителна развръзка от всичко това, за което ние шест месеца положихме много труд. То беше дело на  работниците, служителите, архитектите, инженерите -  всички ние, които бяхме представители на Международен панаир Пловдив на Световното изложение.

- Кога можем  да очакваме ефекта от присъствието на страната ни там?

- Трудно е да се каже. Те всъщност дойдоха, видяха и от тук нататък започват коментарите в техните фирми и офиси и аз се надявам, че от тук нататък ще има много посещения и интерес от страна на бизнесмени.

Мисля, че ние се показахме на света такива, каквито сме. Имам предвид включително и начина, по който изглеждаше българския павилион. Аз бях изключително щастлива, когато напишат в посетителската ни книга „слънчева България”.  Така написа баронеса  Катрин  Аштън, а вицепрезидентът Ангел Марин каза: „Сега, когато съм на хиляди километри от България, съм горд, че съм българин с нашето минало, настояще и бъдеще”.

Обикновените посетители, които се разписваха в книгата,  изявяваха желание да посетят България. В този смисъл мисля, че присъствието ни там изпълни предназначението си по един достоен начин. Тези изложения по принцип са много важни, защото там е концентрирано присъствието на целия свят и всеки иска да покаже най-доброто от себе си.

- Възможно ли е нещо подобно като мащаби да се случи и в България?

- Ние можем само да си мечтаем за такова нещо. Но Международен панаир Пловдив е бил три пъти домакин на подобни изложения. Това са Световно ловно изложение през 1981 година и две издания на изложения, приравнени към световно – „Младежта и иновациите”, през 1986 и 1991 година.

- Каква роля изигра Международен панаир Пловдив в организацията на българското участие на ЕКСПО 2010?

- Панаирът е институцията, която се е доказала във времето. Той е нещо като запазен знак за качество и е доказал, че може да се справи с поставената задача навсякъде по света, тъй като досега е организирал националното представяне на Световните изложения в Аичи, Япония,  в Хановер, Лисабон и Сарагоса. Министерският  съвет е възлагал на Международен панаир Пловдив професионалното изработване на проекта, изграждането на павилиона, спазвайки темата на изложението.

Предполагам, че много фирми биха изявили желание и претенции да организират подобно представяне на държавата, но панаирът е запазен знак, това за него е основна дейност от години. Ние разполагаме с едни от най-добрите специалисти и освен това имаме достатъчно натрупан опит в международни участия и изложения - още от 1972 година, когато е имало ЕКСПО в  Осака. А всичко това води до натрупването на един професионален и практически опит, който никъде другаде не може да бъде придобит.

Има и много регламенти на Бюрото за международни изложения BIE със седалище в Париж (в него членуват  157 държави), които трябва да бъдат спазени, а екипът на Международен панаир Пловдив е най-добре запознат с тези практики. Защото ако те не бъдат спазени, в крайна сметка се излага държавата.

От 1997 г. тя е представлявана в BIE от  Международен панаир Пловдив. Има и друго. С годините екипът на панаира е установил връзки и контакти на световно ниво и се е наложил като авторитетна институция, която достойно представя страната ни. Ръководството на BIE  в лицето на президента г-н Бернар Лафон и генералния секретар Висенте Лосерталес смятат, че Международен панаир Пловдив професионално и достойно представлява България в организацията.